Added Aug 3, 2007
Иванка Колчакова-Ваня
До каква степен съвременните художници разбират модерното изкуство? Могат ли да боравят със символите на авангардизма и абстрактно ли е абстрактното им изкуство, или е начин да прикрият липсата на идеи, талант и ерудиция!?
Това са много трудни въпроси, защото предполагат обстойно познаване на теченията и времето в което се развиват.
Процеса е три посочен обвързвайки този който пише, този който рисува и четящия. В случая съм много улеснена тъй като художничката Иванка Колчакова-Ваня има богат набор от събития, опит, прочит, интереси, които личат в изразните модели. Тази млада авторка тепърва предстои да ни изненадва и представя интересни решения за всичко което й се случва, вижда и преживява.
Няма как да отречем факта, че всеки творец използва инструментите си, в случая бои и платна, за да изрази вътрешните си емоции. За хората на изкуството платното е като посещение при психотерапевт. Емоционалността й излиза с всеки щрих, цвят, форма, обем. Да вземем например „Слънчева прегръдка”. Пълна с живот и динамика. Приказно създание със синя аура, слънце на гърдите обградено от спирали, цветя с форми и цветове напомнящи индийска приказка. Нека да разгледаме детайлите. Слънцето е символ на живот. То е меко, топло, нежно. Гали с лъчите си и стопля както тялото така и душата. Носи спокойствие.
Но то може да е опасно – да разрушава, изгаря и заличава. Слънцето е символ на висшата небесна духовност, на върховното божество или съзидателната сила. Азиатските владетели го използват като първообраз за своите корони. Синьото се отъждествява с морето от където се предполага, че започва всичко, според теорията на Дарвин.
Както пише Люк Беноа в „Знаци, символи и митове” – „... представлява безкрайността на потенциалнитевъзможности, надеждите на развитие и заедно с това опасностите от разруха”. В случая обаче цветът е по-скоро обвързан с въздуха и значението се променя. За египтяните синьото означава истина. В светлата тоналност то е обвързано с мечтите, а тъмната със съня. Спиралата е символ на безкрайността. В тази картина има много философски препратки и чисто по детски изградени форми. Тя е като книга на душата. Освобождаването от формата се вижда и във фолклорното „Трио”. Тук отново има игра на цветове – експресивни, напластени, неравномерни мазки стъпили на жълтата земя и обградени от огъня приличащи на жътвари- нестинари. При изграждането на обемите е използвана смесена техника или така нареченият гваш боя и хартия.Нещо подобно виждаме и в платното „Под звездите”.
Отново игра на сините тоналности, имагинерни дори сюрреалистични персонажи и въздух в ролята на медиатор между небето осеяно със звезди, и рибите плуващи в нощното море. Рибата е фалически символ за плодовитост и създаване на потомство, за възраждане и поддържане на живота. В Рим тя е погребален символ означаващ нов живот в отвъдния свят, а в християнството е кръщение, безсмъртие и възкресение.
Същият похват е приложен и в картината „Риба”, за която ще стане дума също. Особено интересен прочит има платното „Среща”. В безкрая на черната бездна или нощта лети пеперуда, която като Феникс се разпада на множество парченца с различни размери, форми, цвят хаотично отделящи се. Тя Сякаш с облекчение приемат новото състояние и посока. Приличат на космическа супернова.Използваните модели дават представа за художника като нагласа към света. Ваня има широко възприятие и специфичен стил на изразяване. На този етап не бих се наела да я вкарвам в някакви стандартни рамки.
Подбора ми на картини е последователен и показва прехода от смислово натоварените форми към пълното им абстрактизиране.
За пример ще посоча „Риба”. Стилизирана и извадена от синята вода чрез смесване на материали. Неравномерен релеф с който шпаклата си е играла сякаш в неравноделен ритъм напомнящ за народна песен. Тя се носи и около нея нищо друго няма значение.
В голяма степен символите, които използва по един или друг начин са обвързани с живота и неговият смисъл, космическите/ божествените съзидателни сили, вечността. Интензивните цветове допълват усещането за природната сила и мощ. Редуването им е като космически пулс с който бие сърцето на вселената част от която сме и ние. Прашинка в пръстите на времето с което боговете си играят.
Иванка Колчакова-Ваня има пет самостоятелни изложби първата от които е през 2001 - Фотоизложба – Съб фест в клуб “Биг Бенг”. Участва в няколко колективни сред които е „Артмосферик фестивал”. Завършва Профилирана Гимназия за Изобразително Изкуство“ Николай
Райнов ” с профил графика и керамика. Следва Варненски Свободен Университет “Черноризец Храбър”, Специалност: Филмова и телевизионна режисура.
автор: Мая Павлова