The Big Game (2003) 绘画 由 Anton Terziev

В своите картини Антон Терзиев събира две визуални конвенции - дигитално-медииния образ на съвременността от една страна и живописта, чрез нейните класически средства и вечна проблематика от друга. Това събиране е забъркващо и хлъзгаво за тълкуване, защото в самото си целеполагане е нонсенс. От една страна сюжетите, знаците и текстовете, които изобразява подлежат на светкавично розпознаване: това са медийните образи, масовите образи с техния примитивизъм, опростена и манипулативна реалност. От друга страна тези образи са потопени в една по класически "сочна" живописна тактилност на атомарно ниво, коята си "спомня" за вътрешната стойност на собствено живописното и така по някакъв начин прави тези банални медийни образи "исторически значими". Манипулативното и "само­разбираемо" по природа бива въвлечено в една "висока" манипулация, тази на живописта, коята е еднакво иронично игрова и произволна, както към масовия образ и текст така и към самата живопис. Ниското бива издигнато до високото и обратно високото е сведено до изразител на ниското. Резултатът е двусмислена игра и дори анхилация на възможността за "нормален прочит". Така методът на тази живопис води естествено до въвеждането на съмнения и задаване на въпроси. Един от тях е за стратегиите на съвременното изкуство. А това е съществен въпрос, който малцина съвременни български художници успяват да поставят талкова качествено, както това прави този автор.

Антон Терзиев настоява, че "изкуството е политика представена в символична форма". И настина "безсмислеността", която той постига в своята стратегия на контрастите и нестабилността е автентично политическа. В рамките на кантролирания произвол, който може да си позволи един мислещ и много талантлив художник, който е само на 26 години.

Руен Руенов - критик, куратор и журналист, основател на фестивала София Ъндърграунд, 2001

相关主题

SoldGamePoliticsClashBomb